На чия страна си ти?

Бих искал да засегна съвсем за малко един политически въпрос. Въпреки, че се обявявам като аполитично същество :), все пак силно се интересувам от съдбата си. А тя - съдбата, е неимуверно свързана с някои така наречени фонови явления в държавата ни, като например осигуровките, данък общ доход и т.н.
В този пост бих искал само да задам няколко (може би риторични) въпроса, защото ми е интересно, има ли и други хора, които имат същите въпроси и още по-интересно, има ли хора, които вече са си отговорили на тях?



Комуникационно майсторство и НЛП


Здравейте, уважаеми приятели, след продължителна почивка отново се включвам в постването на интересно съдържание.
В текущият пост искам да ви предложа една доста интересна възможност да усъвършенствате себе си по възможно най-подходящия начин - като подобрите комуникацията си с околния свят.
Аз съм на мнение, че успешните хора (било то в дадена сфера от индустрията, забавленията или каквито и да било други сфери) са хора със силен характер и отлични комуникатори.
Ето защо искам да ви предложа да посетите един курс организиран от моя колега и приятел Антон Даскалов. Атрактивното на самия курс не е само тематиката и чудесните трейнинг занимания (в които лично се убедих преди 2 месеца), а и цената, която е около 5 или 6 пъти по-ниска от стандартната за такъв курс.
Повече информация за събитието можете да видите в разширения пост.
Благодаря ви за интереса.



Twitter обяснен в 267 секунди

Здравейте всички. Преди минути Евгени Спасов ми изпрати едно интересно видео за Twitter, което повече наподобява скеч или комична анимация. Може и с рекламна цел да е правено или пък от някой противник на Twitter, но на мен лично ми хареса. Поради тази причина реших да го постна тук. Естествено ще го публикувам и в Twitter-а си :D

Интересно е наистина как хората имат все по-голямо желание да излагат себе си, чувствата си, преживяванията си и как има все по-малко готови да приемат споделеното. Това е една от основните причини все повече хора да са самотни в модерното ежедневеи, особено при западните култури. Човек е толкова обсебен от себе си и от собствения си свят, че не може да говори нормално за друг човек, без да пречупва всичко през своето собствено Аз. Това обаче, е една доста дълга тема, което не мисля да започвам сега. Просто изгледайте клипа :)



станах жертва на Twitter Marketing


Чели ли сте за толкова прочутия в последно време Twitter. Вероятно сте го виждали или дори го потреблявате :) Консумирате също е добър израз, но не съм сигурен до колко ще съм прав да го използвам за услуга.
Интересувайки се от маркетинг, чета различни блогове на такава тематика и на доста места бивам предупреждаван за силата на Twitter маркетинга. Аз някак си обаче не го вярвах до момента :) Сега ще ви кажа какво ми се случи, за да споделите ако имате такъв опит и вие.



Персонален брандинг


Ето че се появих отново в блога си след толкова дълго скитане из какви ли не страници. Направих си акаунти къде ли не, но всичко това е с учебна цел, за да мога да ви предоставя по-полезна информация. За какво? - ще попитате вие. Ами за това, което виждам, което ме интересува, което предполагам интересува и вас.
От известно време съм нещо като beta tester на един сайт. До момента на неговото пускане и аз не бях много на ясно с какво този сайт ще е по-различен. Той вече стартира и ще се радвам да ви го представя.



Исус Христос като бранд мениджър *

Снощи, след като се събудих от редовната си ранно-вечерна дрямка гледах един филм, който по принцип нямаше нищо общо с Исус Христос, но неясно по какви пътища се сетих за една глупост свързана с него. :)



Маркетинг през социалните медии

За мое огромно съжаление появяванията ми тук, в блога, стават все по редки, но за всяко нещо си има обяснение, както всички вие знаете. Моето обяснение на текущата ситуация е по-скоро извинение, тъй като преди отделях дори от съня си, за да пиша, а сега просто нямам сили да правя каквото и да било.
Сега отделям много време на работа. Там пък отделям много време на маркетинг, което е мое задължение :)



Луд ли съм?

Темата, която започвам, следва да бъде доста сериозна, но... аз както винаги ще приема нещата на майтап и ще се опитам да ги погледна (поне за себе си, от веселата им страна).

Последните дни си мисля за разликата между процента хора, които посещават психолог (или психиатър, дори не знам кой, кой е :) ) тук и съответно в Щатите или Европа.
Не знам дали някой се е замислял за това, но знам аз какво измислих :)



Новата година донесе нови неща и за мен

Здравейте отново от мен :) Този път пиша по късни доби, тъй като много ми се блогва, а не ми остава време тези дни. Този път казах: "Кога, ако не сега??" И... ето ме!
Преди известно време ви съобщих, че искам да споделя с вас нещо интересно и ново, което доста ме ангажира и е в голяма степен причина, за да не мога да отделям достатъчно от любимото ми време за блогване. За съжаление, поради късния час и ранното ставане, което трябва да осъществя утре, отново няма да имам много време да раскажа толкова подробно колкото ми се искаше, но все пак ще бъде нещо интересно за вас, надявам се ;)



Как се създава успешен магазин?

Преди няколко дни на връщане от работа минах през един магазин на Иван Вазов, който се казва 38 (thirty eight). Влязох и започнах да разглеждам разни дрехи. Харесах си едни много оригинални панталони (в интерес на истината, всички дрехи там бяха оригинални и с готина идея на дизайна). Попитах продавача във въпросния магазин:
- Имате ли по-малък номер панталони от тези? - попитах го учтиво аз.
- Не, всичко е по една бройка. - Каза той вежливо. - Тези са 32ри номер.
След кратка пауза, когато вече се беше обърнал в друга посока, за да дооправи новата стока, която беше дошла, той добави:
- Като за мен!

Това беше много изненадващо за мен. Защо ще отваряш магазин в който хората да пазаруват дрехи за тях, ако всичко, което взимаш е твой размер, по твой вкус?
Не знам има ли логика във въпроса ми. Може би зависи от вкуса на собственика и от физичните му мерки. Ако има добър вкус и мерки, близки до слредностатистическите, тогава... може би.
Това, обаче ми хареса. Ако се грижиш за магазина си с дрехи като за свой гардероб, тогава всичко ще е в един стил, точно както бяха дрехите там. Всичко ще е прилежно подрецено, с вкус и усет за качеството. Продавачът (и собственик) беше много странно (но добре) облечен, каквито бяха и всички останали дрехи, предлагани в магазина.
От цялата обстановка на магазина струеше един стил, една идея, един размер.
Чиста, прилежна и много прецизно фокусирана марка. Предполагам, че има добър успех. Интересно обаче как процедира с женските дрехи... :)

Syndicate content