Project Management and Marketing

Четейки тази статия на Branding Strategy Insider относно важността на логото се сещам за един случай от моята скромна за момента практика.

Когато става въпрос за интересно лого, в тези критерии се включват много неща, но най-важното нещо, което лого дизайнерите не трябва да забравят, е това че все пак някой ще трябва да го прочете.
В доста от случаите на възможни варианти за избиране, аз лично бих предпочел изчистен текст с лек момент на оригиналност в някоя от буквите или цветова игра, но прекалено многото изображения объркват потребителя на логото и го затрудняват в неговото запомняне.

Примера, който мога да дам е един случай, в който трябваше аз и колегите да измислим слоган за една популярна марка кафе, заедно с услугата предлагана от фирмата възложител. Един от вариантите беше с включено изображение, което да наподобява комбинация от две букви, а останалата част под формата на срички от двете му страни да образува думата "Кафе".
След кратко обсъждане стигнахме до извода, че предложението ми е доста неуместно, тъй като се предвижда надписа освен по флайъри, да стои и на кутийки кафе, а също и на Интернет страница. С оглед на многото места, за които трябва да бъде подходящ, задачата за изпълнение се превръща в сложно уравнение.
Основната цел в случая според мен, е как човек да добие представа за продукта и усещането, което ще получи от него още от пръв поглед.

“Ще съдят за вас по вашите действия, не по вашите думи, а вашите действия ще бъдат примера, който вашия екип ще следва.”
Източник: Ник Пийлинг, Брилянтният Мениджър, ИК “Амат-АХ”, София 2006

В книгата си - “Брилянтният Мениджър”, Ник Пийлинг поставя основополагащ и спорен въпрос отностно това манипулация ли е миниджмънта, а суответно и манипулатор ли е миниджъра. Разискванията показват, че няма едно мнение по-въпроса, а аргументите защитаващи всяка от страните са достатъчно силни всеки за себе си.
Ако трябва да се търси идеалния вариант, то той може би както винаги, е по средата. Не е добре мениджърите в една организация излишно да окриват информация, тъй като това се усеща от служителите. По този начин служителите губят вярата и уважението към своя мениджър и в следващ наложителен момент той не би им въздействал вече по същия начин, което означава, че би изгубил и екипа си в следствие на лошата работа.
Изводът е, че укриването на информация може да бъде извършено само с цел предпазване от изтичане на конфиденциална информация. Във всички останали случаи мога смело да твърдя, че съобщаването на служителите на каквато и лоша новина не би повлияла пагубно на екипа. Дори обратното.

По своята същност мениджмънтът или на български език управлението са съществували винаги и са съпътствали човешкото развитие, но в различна форма и под различно разбиране.
Науката Мениджмънт обаче се сформира в началото на индустриалната революция. Това е времето когато масите от земеделци и живовтновъди живеещи в селата започват да се преселват към големите градове, за да работят работа с която да могат да издържат семействата си в тогавашното тежко икономическо и политическо положение. Този процес се заражда първо във Великобритания, а след това постепенно обхваща и останалите развити държави в Европа, както и САЩ.
Това става ясно, че масата от работници в дадено предприятие е значително по-голяма и по-трудна за организиране и управление от колкото малобройните работници на полето, които са работили под надзора на арендатора на земята или негов доверен. Внезапно ролята на надзирател стимулиращ работниците си с бич и викове, за да изкарат максимално много от обработваната земя се променя, като ярко контрастира с уменията, които би трябвало да притежава един мениджър, чиито тогавашни задължения прагматично погледнати не се различават особено много от тези на надзирателя.
С течение на своето развитие мениджмънтът преминава през множество фази и школи, които го променят значително. Разбиранията за начините за управление на служители стават все по-радикални, а в доста случаи по-успешни и щадащи за самите работници.

Първо искам да уточня, че прегледах доста правила и определения за науката наречена Маркетинг и всички от тях бяха истинни и основателни. Въпреки това реших да се спра на едно единствено, което всъщност е най-краткото такова, което намерих. Целта на краткото определение е да даде обща информация, като най-често кратките определения оставят доста място за допълнение и свободни тълкувания. Това именно е и моята цел, понеже маркетинга е доста всеобхватен и ако представя дълго определение, с увеличаване на дължината, ще продължавам да ограничавам и стеснявам разбирането за маркетинг. По този начин в един момент то ще бъде доста по-тясно от необходимото... и за това:

Маркетингът може да бъде определен като “тези дейности, които са включени в доставянето на стоките и услугите от производителя до потребителя”.